В навечерието
на един много хубав празник, реших да си поговорим отново за красота. Но този
път за красотата отвътре. Подобно на 14 февруари и тук мисля, че еуфорията
покрай 8 март е малко повече от нужното- препълнени заведения, завишени цени,
невъзможност да се подстрижа, поради спешна нужда и ред други причини. Разбира
се, не мисля и, че женствеността и всички качества, които са присъщи за нежния
пол трябва да се приветсват и празнуват само в един ден. Сега ще кажете,
разбира се, че съм пристрастна, но и вие си го мислите, нали ?
И сега да
минем на самата тема/и , на които искам да си поговорим. Нека всички момичета и
жени, които се чудят защо съществува този празник, станат и се огледат в
огледалото – да, вие сте причината. Всичко, през което преминаваме(вече мисля
да включа и себе си оттук нататък в статията), постигаме, борим се, и много
често преодоляваме – на едни нищо и никакви високи токчета.
Много ми се
иска да има часове в училище по самочувствие, по вътрешен мир или така
наречения self- love. И
защо точно в училище ли- ами къде другаде? Според мен наред с български,
математика, чужд език, трябва да се учим и да обичаме себе си. Или да изградим
такъв характер или личност, че да ни е много трудно да не обикнем. Защо да си
говорим на 8 март за това? Защото няма по- подходящо време за мен от един
празник, когато всички млади дами могат да се замислят на тази тема. През
годините аз самата не се обичах винаги.Обвинявах се за неща, които осъзнавам не
са зависели от мен, или пък е можело да бъдат преодолени с много по- малко сълзи
и тревоги.
Мисълта, с
която седнах да пиша е, че когато бях по- малка си мислех как все някакви кофти
неща се случват само на мен, как все другите момичета имат повече самочувствие
и нещата им се получават по- лесно. Години по- късно продължавам да се уча – в работата,
в здравето, към любовта към мен. Прочетох доста книги и разбрах как не съм била
единствена. Как много преуспели жени са плакали нощем, са жертвали много в
името на сбъднатите мечти, и най- впечатляващото – мислели са, също като мен,
че са сами. Ами не, не са! Както и много други днес не са. И ако само едно
момиче, в навечерието на нашия празник прочете товаи започне да работи в тази
насока, е празникът ще е повече от истински !
Благодаря за
отделеното време !
xохо,
Зарра
