Рим през моите очи (част 1)

Да, знам какво ще кажете :Една година мина, ти се сети. Еми да, ама по- добре късно отколкото никога, нали. 

Ще разделя поста на две, защото ми се струва, че няма да събера всичко, което искам да кажа, в някакво прилично съдържание и все пак не искам по средата, повечето да са затворили прозореца. 

Идеята за Рим дойде спонтанно. Щеше да е в голяма компания, но накрая останахме аз и мама. Какво по- добро ? Решавам, че това ще моят подарък за нея по случай осми март и успявам да купя билети, точно на датата. Разбира се отиваме далеч по- късно от 31 август до 5 септември. Летим с Раян еър, само с ръчен багаж. 

Избрах ето това място за спане Rental in Rome
Персоналът е много отзивчив. Мястото е перфектно, в център, близо до Колизеума. Когато направих резервацията, веднага момичето от хотела се свърза с мен, попита дали искаме трансфер от летището. Хотела се намира лесно и няма да се лутате из многото, еднакви улички. Пригответе се, защото италианците не владеят добър английски, да не кажа никакъв. 
Идва уреченият ден и час. Аз едва се движа, след падането , но правя колкото мога физиотерапия и си обещавам, че в Рим няма да има контузии. Пристигаме към обяд . От летището има бусчета, които ви карат за по 5 евро в посока. Ако си вземете двупосочен билет, ви излиза 7 евро. Автобусът ви кара до Гара Термини. До нашето място за спане, стигнахме пеша оттам. В хотела се настаняваме веднага и ни посрещат с карта и как най- лесно се стига до забележителностите. Те обаче не знаят с кого си имат работа, защото на мен това ми е в кръвта. Да организирам, чета, правя маршрути и съответно съм изчела почти цялата история на Римската империя преди да пристигнем. Разбира се, не отказвам помощта. 

Преобличаме се. Малко почивка и се отправяме за първата ни разходка. Решаваме , че няма да си купуваме Roma pass, тъй, като сме там през първия уикенд, когато държавните музеи са безплатни. Също така, този пас не важи за Ватикана, освен това сме за 5 дни ( паса важи за 3). Тръгваме пеша, и първото нещо, което виждаме е базиликата " Santa Maria Maggiore". Това е най- голямата църква в Рим посветена на Дева Мария, съответно носи и нейното име. Според легендата е построена, по поръчка на самата Богородица, която се явила в съня на тогавашния папа и му казала, че където има сняг на следващия ден, там трябва да бъде построена и базиликата. Това се случва по време на едно от най- горещите лета в Рим.

Не влизаме вътре, а продължаваме разходката. 

 
Пригответе се на доста места да видите Капитолийската вълчица, която кърми Ромул и Рем ( основателите на Рим).

 Както и този. Който е гледал "Гладиатор" знае за какво говоря. А и да не сте, това е мотото на града. Поставя се на всякакви документи и много сгради и фонтани. Също и на шахти. 

 Първа спирка. 

Каквото и да ви кажа за фонтана ще е малко. Емблематично място. Толкова красиво и величествено. Имаше разбира се, страшно много хора. Което между другото е и типично за почти всички забележителности. Пригответе се с търпение. Не може да се сяда, има едни много симпатични полицаи със свирки, които ви надуват ушите постоянно, ако някои реши да се подпре. Във водата се виждат и монетките, които и ние пуснахме, за да се върнем. 

И мама. 

Постояхме още малко. Поснимахме се. И решихме, че е време да пийнем традиционно капучино и да хапнем сладолед. Която и от пресечките да изберете, няма да сбъркате, тъй като навсякъде е пълно с кафенета и gellateria ( не върви да кажа сладоледаджийница, но ме разбирате). 

Още малко снимки от фонтана. 

Монетите се събират всяка вечер. Спокооойно, не са толкова малко :) 

 Много ми се пие кафе. 

И пия. 
Не ви препоръчвам, от сладоледа по кафенетата, т. нар "индустриален сладолед". Той не е "Джелато" и по нищо не се различава от сладолед в кутия, който можете да си закупите и от България и се различава много от другия.  Пием и тръгваме към площад "Испания". 

Тук е едно от емблематичните места за снимки. Самите стълби пред площада са били място за търсене на модели от художниците в миналото. По пътя натам минахме през улица "Кондоти", която е търговката улица на Рим. Там може да видите всички известни марки, както и модни къщи , които изнасят част от моделите си и можете да се насладите на малко италианска мода. 

След Испанските стълби, се насочих към близката "Сефора". Тук беше мястото и времето мама да ме изчака и да изпуши една цигара , докато аз се наслаждавам на обслужване, което го няма в България и на нови неща. Накрая мама ми прави подарък, и решаваме, че сме вече много гладни и изморени и сядаме в близък ресторант. 

Тук интересното е, че дори да си поръчате само коктейли, от заведението ви носят винаги нещо малко на хапване, за да не е  на гладен стомах <3.

СС това завърши и ден едно. Безкрайно изморени, но и заредени за слеващите дни. 

Ден 2 беше плануван за друго, но поради прогнозата, решихме да го отделим за Ватикана. Още при избирането за място за спане, ви препоръчвам да сте или близо до Ватикана или близо до останалите забележителности( от другата страна на реката). Рим се опознава най- добре при ходене пеша. Всяко нещо там е забележителност. И за да усетите напълно духа, не използвайте градски транспорт. При нас за Ватикана се налагаше. Стига се по една линия и е максимално улеснено. Само да вметна, че метрото в Рим, както и в повечето европейски гладове е старо, т.е. не очаквайте много светло и уютно място, както например е Софийското, но то се води сравнително ново. 

Ватиканът е мястото, което мен ме впечатли най- много. Може би, защото нямах очаквания за него, но просто знаех, че трябва да отида и да го видя. Наистина трябва. Атмосферата е малко по- различна въпреки, че отново е препълнено с туристи. Ние отидохме в събота, така че, ако сте избрали неделя, се пригответе за още по- големи тълпи. Тук, както и за всички музеи се въоръжете с търпение . Има опашки, има чакане. Аз за нито един музей не бях взела билети предварително и изкарахме късмет. Ние решихме първо да видим базиликата "Свети Петър" и така известната скулптура "Пиета" , от която останах толкова впечатлена, че си взех мини фигурка. 

Базиликата е внушителна, както отвън така и отвътре. Докато се редите на опашка, за да влезете, имате възможност да разгледате всеки детайл, всяка склулптура и камък. Ще приложа няколко снимки, разсъжденията ще оставя на вас. 

 

Балконът , на който излиза папата, когато чете поздравителни адреси, като например за Великден. 

Пиета, която се намира вдясно на входа и е защитена зад брониран панел, след като душевноболен мъж удря скулптурата с чук. Пиета е единствената творба, подписана от Микеланджело.

Ако случите на хубаво време, препоръчвам горещо да се качите горе на купола и да се насладите на гледката. Качването на купола се заплаща, но ако не ви се дават пари за гледки, може да използвате някои места в Рим, за които ще си правите снимки наволя и ще си гледате безплатно : площад Гарибалди, над Траставере; терасата пред паметника на кап. Петко Войвода; портокаловата градина. 
Забравих за отбележа, че посещението на самата базилика е безплатно. Едиствено ще ви посъветвам, ако посещавате лятото да имате предвид, че може да не ви пуснат, ако сте с пола над коляното и голи рамене. Имайте по един тънък шал под ръка, ако се наложи да се покривате:). 

След разглеждането на базиликата и километричната опашка преди това, имахме нужда да хапнем. Тук, както в Рим, навсякъде има места за хапване, хора, които ви привикват от улицата и се грижат за фигурата ви. Съвет: колкото повече се отдалечите от централната улица, толкова по- евтини заведения ще намерите. А качеството на храната е същото. В Рим, както и в цяла Италия, имате такса "сервиз", която означава нещо като официален бакшиш, който се плаща на клиент. Да не се учудите, ако сметката ви бъде малко по- висока от очакваното. Това е и сумата, която сервитьорите очакват. Не се чувствайте длъжни да оставяте още. 

Връщаме се във Ватикана и продължаваме към музеите. Няма никакви опашки и влизаме бързо и очакваме с най- голямо нетърпение обиколката. Тук може да останете леко разочаровани, тъй като тълпите от хора са големи. Образува се една пътека и няма как да спрете и да разглеждате. Това е поне, докато се стигне до Сикстинската капела . 

Лично аз, отново останах без думи тук. Ако ви е интересно, мога да разкажа и отделно за самата поръчка към Микеланджело, символиката, Страшния съд и сцените от Стария завет. Тук ще ви накарат да пазите абсолютна тишина, влиза се под някакъв ред и отново трябва да сте с покрити рамене. Шепнех, докато разказвах всяка сцена на мама, за която бях чела. 

Градините на Ватикана и в далечината, куполът на "Свети Петър". 

 

Прочутото стълбище, конструирано от Джузепе Момо

 Съвсем скоро продължавам и със следващите дни и забележителности, както и полезни съвети. 

Целувки, 
Зарра

 

Goodbye, Comfort zone ! I am out !

Това беше и заглавието на една от най- харесваните ми снимки в Инстаграм. 

Получих въпроси защо и как съм се решила на нещо подобно, а отговорът ми беше много прост - защо не. 

Започвам и самата история. През зимата @xmillita си качва стори , в което пита, дали има някой заинтересован за подобен тип снимки. Аз сигурно счупвам рекорда за отговор след видяна снимка и й казвам, че с удоволствие ще се включа. Уговаряме се и аз започвам да мисля каква ще е идеята на тези снимки и какво по- точно искам да покажа с тях. 

В интерес на истината съм си мислила за подобен тип снимки много пъти, но или не съм била достатъчно смела или...еми да, това е било. 
Искам да бъде нещо семпло, но все пак не и обикновено. Вадя от шкафа едно черно боди, което много си обичам, черен сутиен, взимам назаем мъжка риза и съм готова. Сами се сещате, че косата и грима също са мое дело(разбира се, то си и личи).

Самите снимки минават повече от добре. Чувствам се супер комфортно, въпреки че не ми се вярваше. Мили успява да ме разсмее, да ме вкара във филм и да си се представя някак по- секси и въобще, много бързо се получиха кадрите, които исках, а и тя хареса. 

Та, и идеята на снимките. Или по- скоро моята идея. Винаги в живота, ще се намери някой, който да ви каже какви можете или не можете да бъдете. В повечето случаи , ние се вслушваме, възприемаме, и бам - това се превръща в бариера, която е трудно да се преодолее. Има ли лек за това- хм, ами може би да спре да ти пука. Лесно е да се каже отстрани, знам. На мен ми отне години , а не бих казала, че понякога не се и подхлъзвам. 

Идеята е, че ако някое момиче иска да се види в някаква светлина, трябва. Дори да не излезе това, което иска. Дори да са снимки, клип, грим или каквото и да било. Един ден ще остарееш - да, неизбежно е, и ще се върнеш към този спомен с усмивка. Със сигурност. 

За мен едно от препятствията( ето, ще го кажа на глас, ще остане написано и всички ще го видят) бяха глезените ми. Да, от доста години не съм виждала здравия им вид и бях сигурна, че не искам снимка в цял ръст, а особено и когато те ще се виждат. От кръста нагоре - прекрасно. Да, ама така се получи, че може би най- хубавата ми снимка е точно тази. Където се виждат и където съм права, и където едва ли на някого му пука как изглеждат. На мен- най- малко. 

Радвам се, че съществуват блоговете и подобни проекти. Радвам се, че всеки ден намирам някоя инспирираща дама( да, момичетата са ми най- големите вдъхновителки) . Искам да те вдъхновя да прекрачиш онзи праг, да заглушиш мненията на хората в главата си. Да си поставиш цел и до края на лятото да си я изпълнила. Несигурността няма общо с възпитанието. Аз идвам от семейство, където съм обичана, и адски много подкрепяна във всичко, и това не ми пречи да съм несигурна. Не казвам , че е редно. Но понякога се случва. Все повече намалявам силата на тази несигурност и  се получават прекрасни неща. 

Предизвиквам те ! 

Целувки, 
Зарра

П.П: Е, все пак ето и някои от снимките