"Carry out a random act of kindness, with no expectations of reward, safe in the knowledge that one day someone might do the same for you."
Princess Diana
С тази мисъл ми се иска да започна днешния пост. Както споделих преди време, смятам да се разделя с голяма част от козметиката и дрехите си. Всъщност с дрехите вече започнах, сега пристъпвам и към козметиката. В последствие може да реша отново да пусна някои неща, затова и сложих в заглавието "Част 1".
Няколко неща , които искам да кажа преди да ви покажа нещата, които съм избрала. Всички са били използвани за кратък период от време и нищо не е чисто ново. Преди да дойдат при вас, продуктите ще са дезинфекцирани и почистени. Единственото ми условие е , купувачът да поеме доставката си по куриер. Ако сте в София, продажбата може да стане и на по чаша кафе или вино. Молбата ми е да се включат хора, които със сигурност ще си вземат поръчката.
Средствата, които се съберат ще бъдат дарени на избрана от мен организация, като разбира се за това ще бъдете уведомени и вие.
Запазването ще става със съобщение на моя Instagram, тъй като там ми е най- лесно да следя новите съобщения.
Започваме...
1. Пудра на Kiko Milano , матираща, цвят 04 - цена 8 лв
2. Палитра за очи на Catrice, от серията Kaviar Gouche - цена 8 лв
3. Руж на HM, цвят Cameo Pink - цена 3 лв
4. Руж на Flormar, цвят Soft Peach - цена 3 лв
5. Единични сенки на Kiko Milano - цена 3 лв
6. Maybelline Master chrome metalic highlighter - цена 8 лв
7. Лак за нокти Essie , цвят ballet slippers - цена 5 лв
8. Maybelline the 24karat Nudes - цена 8 лв
9. Maybelline the Burgundy Bar - цена 8 лв
10. Червило на Kiko Milano - цена 3 лв
11. Nyx Full Throttle lipstick - цена 5 лв
12. Червило Golden Rose - цена 3 лв
13. Червило Oriflame, The One , цвят Vivid Pink - цена 3 лв
14. Червило на Bourjois Paris, Rouge Laque, цвят Jolie brune - цена 3 лв
15. Четки за очи на Ecotools - всяка по 6 лв
16. Червило на Golden Rose Longstay liquid matted - цвят 16
17. Гланц за устни на Too Faced, Pink Swan - цена 10 лв
18. Хайлайтър на Catrice - цена 4 лв
19. Палитра за очи на Makeup Revolution , Iconic 2 - 8 лв
Благодаря ви за вниманието !
Целувки ,
Зарра
събота, 9 февруари 2019 г.
вторник, 29 януари 2019 г.
За лудостта колко е важно посланието към себе си
Напоследък разсъждавам : новата година започна, всички отново си дават обещания, кой ги изпълнява, кой тайно работи за тях. Аз съм от тези, които не си пожелават само на 31 декември. Пожелавам си всеки ден и възприемам всеки ден като нови 24 часа възможности. Както бях прочела веднъж " Имаш същите часове в денонощието като Бийонсе."
Разбира се, не си представяйте , че всеки ден ми е по мед и масло; винаги получавам това, което искам или пожелая. Напротив. През миналата година изчетох доста книги и изгледах видеа по темата за Self- love. Това е нещо, което ако можех, щях да направя така, че да се преподава в училище. Всъщност през тези толкова важни 12 години никой не ти казва какво е това любов към себе си и защо не толкова важна. И ето, че през изминалата година събирах мнения, примери, четох, пробвах, но изпусках нещо много важно. А именно, че любовта към себе си и положителната нагласа за живота не означава постоянно да си мислим как всичко е наред, а да извлечем най- доброто от ситуацията и да знаем, че идват по- добри дни. Не е възможно да съм тъжна , да съм плакала докато заспя и да продължавам да си повтарям, че обичам себе си.
От обич към себе си решавам, че днес ще медитирам поне един час. От обич към себе си прекарвам един час в магазина и още толкова в готвене, защото не искам да ям полуфабрикати. От обич към себе си си пускам подкастове на хора, които ме вдъхновяват и си записвам. От обич към себе си спирам да плача докато заспя, защото не заслужавам на сутринта да съм с тъмни кръгове. От обич към себе си пускам неща, които вече не са за мен, защото знам, че идва по- хубаво.
Както ми каза наскоро един човек " Има някой в този момент, който те търси във всяка , която среща. И мислите ти за грешния човек, отлагат срещата ви във времето."
Целувки,
Зарра
Разбира се, не си представяйте , че всеки ден ми е по мед и масло; винаги получавам това, което искам или пожелая. Напротив. През миналата година изчетох доста книги и изгледах видеа по темата за Self- love. Това е нещо, което ако можех, щях да направя така, че да се преподава в училище. Всъщност през тези толкова важни 12 години никой не ти казва какво е това любов към себе си и защо не толкова важна. И ето, че през изминалата година събирах мнения, примери, четох, пробвах, но изпусках нещо много важно. А именно, че любовта към себе си и положителната нагласа за живота не означава постоянно да си мислим как всичко е наред, а да извлечем най- доброто от ситуацията и да знаем, че идват по- добри дни. Не е възможно да съм тъжна , да съм плакала докато заспя и да продължавам да си повтарям, че обичам себе си.
От обич към себе си решавам, че днес ще медитирам поне един час. От обич към себе си прекарвам един час в магазина и още толкова в готвене, защото не искам да ям полуфабрикати. От обич към себе си си пускам подкастове на хора, които ме вдъхновяват и си записвам. От обич към себе си спирам да плача докато заспя, защото не заслужавам на сутринта да съм с тъмни кръгове. От обич към себе си пускам неща, които вече не са за мен, защото знам, че идва по- хубаво.
Както ми каза наскоро един човек " Има някой в този момент, който те търси във всяка , която среща. И мислите ти за грешния човек, отлагат срещата ви във времето."
Целувки,
Зарра
неделя, 22 юли 2018 г.
Brave New Hair - с любов към детайла
Косата ми, съответно и аз сме преминали през какви ли не периоди - махагон, медено русо, кичури, изцяло русо, черно, кестеняво, омбре и накрая естествен цвят. На кого ли му беше нужно да направи целия този преход, за да стигне до извода, че се харесва най- много както си е създаден ? Еми явно на мен.
Съвсем наскоро ми попадна реклама във Фейсбук за нова марка продукти за коса. След като се зачетох, разбрах, че ги е създала моя колежка от университета - Лидия. Познаваме се от годините ни в Българска Фармацевтична Студентска Асоциация, където и двете бяхме доста активни. Спомням си , че и тя писа дипломна в катедрата по Технология и сега се занимава с научна и изследователска дейност. Да, ама не съвсем. Подтикната от личната история от семейство и приятелки , както и поради възможността да присъства на много форуми за красота, запретва ръкави и създава линия, за която ще ви разкажа днес.
Линията е вдъхновена изцяло от грижата и целта да помогнем. Всичко зад, което стои и Фармацията, ей така вмъквам.
Ще започна оттам, че си имат доста красив и подробен сайт BRAVE NEW HAIR, където можете да разгледате съвсем подробно продуктите.
Едно от нещата, които ще ви се харесат, както и на мен, е че шампоаните са без сулфати. На български, почистват скалпа без да го "премиват". Ако скалпа стане прекалено сух, лампичката светва и той отново започва да произвежда себум, за да запази естествено рН и среда. Следователно, след 1 ден пак трябва да си миеш косата. Еми тук, особено със серията Balance , марката се стреми да почисти, но и да увеличи времето между миенето на косата.
От тази серия имам маската за коса и кожа, която се използва преди нанасяне на шампоана. Съдържа така нашумелия отскоро активен въглен, който спомага почистването и детоксикирането. В състава ще видите и пребиотик, който нормализира отделянето на себум и предотвратява прекалената му секреция. Зеленият чай е силен антиоксидант, така че със сигурност трябва да присъства, ако искаме добро почистване и защита. Маската съм я използвала и няколко пъти за лице и давам 6+. Ако я използвате за скалпа, се натърква добре и се седи няколко минутки преди отмиване.
От интрото на статията, с всичките изредени цветове, може би се чудите как имам още коса на главата. Ами имам, и точно затова, за основна грижа избрах да пробвам серията Reboot. Дамите, като мен, които ежедневно изправят, къдрят или си сменят цвета през 5 мин, задължително трябва да я пробват. Целта тук е да се възстановят порите, които особено при изрусените, са доста големи. Активните съставки влизат между тях и ги запълват, без да чувствате косата си тежка веднага след измиване. В състава ще видите Плекс технология, която цели това микро навлизане в косъма, разбира се Пантенол, който освен , че помага когато изгорим на плажа, тук предотвратява накъсване и придава здравина. Хиалуроновата киселина задържа водата в косъма и той остава хидатиран.
Шапоанът, тъй като е безсулфатен няма да се разпени много, но това не означава , че не измива.
Вече използвам серията 2 седмици, като забравих да спомена, че имам и балсам, тъй като маските ми утежняват косата много.
Определено я чувствам по- жива и мека. Също така добавих още един ден между измиванията ( благодаря ти, маска ) . Не чувствам сърбеж веднага след измиване, което ми се случваше след измиване с някои шампоани. Въпреки че са безсулфатни, чувствам косата си наистина чиста и добавям още една точка към самочувствието.
Очаквам да споделите ако сте или ви предстои да използвате някой от продуктите !
Целувки,
Зарра
*Продуктите ми бяха предоставени като подарък. Мое е решението да ви споделя за тях. Оценката ми е абсолютно обективна.*
събота, 9 юни 2018 г.
Рим през моите очи (част 1)
Да, знам какво ще кажете :Една година мина, ти се сети. Еми да, ама по- добре късно отколкото никога, нали.
Ще разделя поста на две, защото ми се струва, че няма да събера всичко, което искам да кажа, в някакво прилично съдържание и все пак не искам по средата, повечето да са затворили прозореца.
Идеята за Рим дойде спонтанно. Щеше да е в голяма компания, но накрая останахме аз и мама. Какво по- добро ? Решавам, че това ще моят подарък за нея по случай осми март и успявам да купя билети, точно на датата. Разбира се отиваме далеч по- късно от 31 август до 5 септември. Летим с Раян еър, само с ръчен багаж.
Избрах ето това място за спане Rental in Rome
Персоналът е много отзивчив. Мястото е перфектно, в център, близо до Колизеума. Когато направих резервацията, веднага момичето от хотела се свърза с мен, попита дали искаме трансфер от летището. Хотела се намира лесно и няма да се лутате из многото, еднакви улички. Пригответе се, защото италианците не владеят добър английски, да не кажа никакъв.
Идва уреченият ден и час. Аз едва се движа, след падането , но правя колкото мога физиотерапия и си обещавам, че в Рим няма да има контузии. Пристигаме към обяд . От летището има бусчета, които ви карат за по 5 евро в посока. Ако си вземете двупосочен билет, ви излиза 7 евро. Автобусът ви кара до Гара Термини. До нашето място за спане, стигнахме пеша оттам. В хотела се настаняваме веднага и ни посрещат с карта и как най- лесно се стига до забележителностите. Те обаче не знаят с кого си имат работа, защото на мен това ми е в кръвта. Да организирам, чета, правя маршрути и съответно съм изчела почти цялата история на Римската империя преди да пристигнем. Разбира се, не отказвам помощта.
Преобличаме се. Малко почивка и се отправяме за първата ни разходка. Решаваме , че няма да си купуваме Roma pass, тъй, като сме там през първия уикенд, когато държавните музеи са безплатни. Също така, този пас не важи за Ватикана, освен това сме за 5 дни ( паса важи за 3). Тръгваме пеша, и първото нещо, което виждаме е базиликата " Santa Maria Maggiore". Това е най- голямата църква в Рим посветена на Дева Мария, съответно носи и нейното име. Според легендата е построена, по поръчка на самата Богородица, която се явила в съня на тогавашния папа и му казала, че където има сняг на следващия ден, там трябва да бъде построена и базиликата. Това се случва по време на едно от най- горещите лета в Рим.
Не влизаме вътре, а продължаваме разходката.
Пригответе се на доста места да видите Капитолийската вълчица, която кърми Ромул и Рем ( основателите на Рим).
Както и този. Който е гледал "Гладиатор" знае за какво говоря. А и да не сте, това е мотото на града. Поставя се на всякакви документи и много сгради и фонтани. Също и на шахти.
Първа спирка.
Каквото и да ви кажа за фонтана ще е малко. Емблематично място. Толкова красиво и величествено. Имаше разбира се, страшно много хора. Което между другото е и типично за почти всички забележителности. Пригответе се с търпение. Не може да се сяда, има едни много симпатични полицаи със свирки, които ви надуват ушите постоянно, ако някои реши да се подпре. Във водата се виждат и монетките, които и ние пуснахме, за да се върнем.
И мама.
Постояхме още малко. Поснимахме се. И решихме, че е време да пийнем традиционно капучино и да хапнем сладолед. Която и от пресечките да изберете, няма да сбъркате, тъй като навсякъде е пълно с кафенета и gellateria ( не върви да кажа сладоледаджийница, но ме разбирате).
Още малко снимки от фонтана.
Монетите се събират всяка вечер. Спокооойно, не са толкова малко :)
Много ми се пие кафе.
И пия.
Не ви препоръчвам, от сладоледа по кафенетата, т. нар "индустриален сладолед". Той не е "Джелато" и по нищо не се различава от сладолед в кутия, който можете да си закупите и от България и се различава много от другия. Пием и тръгваме към площад "Испания".
Тук е едно от емблематичните места за снимки. Самите стълби пред площада са били място за търсене на модели от художниците в миналото. По пътя натам минахме през улица "Кондоти", която е търговката улица на Рим. Там може да видите всички известни марки, както и модни къщи , които изнасят част от моделите си и можете да се насладите на малко италианска мода.
След Испанските стълби, се насочих към близката "Сефора". Тук беше мястото и времето мама да ме изчака и да изпуши една цигара , докато аз се наслаждавам на обслужване, което го няма в България и на нови неща. Накрая мама ми прави подарък, и решаваме, че сме вече много гладни и изморени и сядаме в близък ресторант.
Тук интересното е, че дори да си поръчате само коктейли, от заведението ви носят винаги нещо малко на хапване, за да не е на гладен стомах <3.
СС това завърши и ден едно. Безкрайно изморени, но и заредени за слеващите дни.
Ден 2 беше плануван за друго, но поради прогнозата, решихме да го отделим за Ватикана. Още при избирането за място за спане, ви препоръчвам да сте или близо до Ватикана или близо до останалите забележителности( от другата страна на реката). Рим се опознава най- добре при ходене пеша. Всяко нещо там е забележителност. И за да усетите напълно духа, не използвайте градски транспорт. При нас за Ватикана се налагаше. Стига се по една линия и е максимално улеснено. Само да вметна, че метрото в Рим, както и в повечето европейски гладове е старо, т.е. не очаквайте много светло и уютно място, както например е Софийското, но то се води сравнително ново.
Ватиканът е мястото, което мен ме впечатли най- много. Може би, защото нямах очаквания за него, но просто знаех, че трябва да отида и да го видя. Наистина трябва. Атмосферата е малко по- различна въпреки, че отново е препълнено с туристи. Ние отидохме в събота, така че, ако сте избрали неделя, се пригответе за още по- големи тълпи. Тук, както и за всички музеи се въоръжете с търпение . Има опашки, има чакане. Аз за нито един музей не бях взела билети предварително и изкарахме късмет. Ние решихме първо да видим базиликата "Свети Петър" и така известната скулптура "Пиета" , от която останах толкова впечатлена, че си взех мини фигурка.
Базиликата е внушителна, както отвън така и отвътре. Докато се редите на опашка, за да влезете, имате възможност да разгледате всеки детайл, всяка склулптура и камък. Ще приложа няколко снимки, разсъжденията ще оставя на вас.
Пиета, която се намира вдясно на входа и е защитена зад брониран панел, след като душевноболен мъж удря скулптурата с чук. Пиета е единствената творба, подписана от Микеланджело.
Ако случите на хубаво време, препоръчвам горещо да се качите горе на купола и да се насладите на гледката. Качването на купола се заплаща, но ако не ви се дават пари за гледки, може да използвате някои места в Рим, за които ще си правите снимки наволя и ще си гледате безплатно : площад Гарибалди, над Траставере; терасата пред паметника на кап. Петко Войвода; портокаловата градина.
Забравих за отбележа, че посещението на самата базилика е безплатно. Едиствено ще ви посъветвам, ако посещавате лятото да имате предвид, че може да не ви пуснат, ако сте с пола над коляното и голи рамене. Имайте по един тънък шал под ръка, ако се наложи да се покривате:).
След разглеждането на базиликата и километричната опашка преди това, имахме нужда да хапнем. Тук, както в Рим, навсякъде има места за хапване, хора, които ви привикват от улицата и се грижат за фигурата ви. Съвет: колкото повече се отдалечите от централната улица, толкова по- евтини заведения ще намерите. А качеството на храната е същото. В Рим, както и в цяла Италия, имате такса "сервиз", която означава нещо като официален бакшиш, който се плаща на клиент. Да не се учудите, ако сметката ви бъде малко по- висока от очакваното. Това е и сумата, която сервитьорите очакват. Не се чувствайте длъжни да оставяте още.
Връщаме се във Ватикана и продължаваме към музеите. Няма никакви опашки и влизаме бързо и очакваме с най- голямо нетърпение обиколката. Тук може да останете леко разочаровани, тъй като тълпите от хора са големи. Образува се една пътека и няма как да спрете и да разглеждате. Това е поне, докато се стигне до Сикстинската капела .
Лично аз, отново останах без думи тук. Ако ви е интересно, мога да разкажа и отделно за самата поръчка към Микеланджело, символиката, Страшния съд и сцените от Стария завет. Тук ще ви накарат да пазите абсолютна тишина, влиза се под някакъв ред и отново трябва да сте с покрити рамене. Шепнех, докато разказвах всяка сцена на мама, за която бях чела.
Съвсем скоро продължавам и със следващите дни и забележителности, както и полезни съвети.
Целувки,
Зарра
Ще разделя поста на две, защото ми се струва, че няма да събера всичко, което искам да кажа, в някакво прилично съдържание и все пак не искам по средата, повечето да са затворили прозореца.
Идеята за Рим дойде спонтанно. Щеше да е в голяма компания, но накрая останахме аз и мама. Какво по- добро ? Решавам, че това ще моят подарък за нея по случай осми март и успявам да купя билети, точно на датата. Разбира се отиваме далеч по- късно от 31 август до 5 септември. Летим с Раян еър, само с ръчен багаж.
Избрах ето това място за спане Rental in Rome
Персоналът е много отзивчив. Мястото е перфектно, в център, близо до Колизеума. Когато направих резервацията, веднага момичето от хотела се свърза с мен, попита дали искаме трансфер от летището. Хотела се намира лесно и няма да се лутате из многото, еднакви улички. Пригответе се, защото италианците не владеят добър английски, да не кажа никакъв.
Идва уреченият ден и час. Аз едва се движа, след падането , но правя колкото мога физиотерапия и си обещавам, че в Рим няма да има контузии. Пристигаме към обяд . От летището има бусчета, които ви карат за по 5 евро в посока. Ако си вземете двупосочен билет, ви излиза 7 евро. Автобусът ви кара до Гара Термини. До нашето място за спане, стигнахме пеша оттам. В хотела се настаняваме веднага и ни посрещат с карта и как най- лесно се стига до забележителностите. Те обаче не знаят с кого си имат работа, защото на мен това ми е в кръвта. Да организирам, чета, правя маршрути и съответно съм изчела почти цялата история на Римската империя преди да пристигнем. Разбира се, не отказвам помощта.
Преобличаме се. Малко почивка и се отправяме за първата ни разходка. Решаваме , че няма да си купуваме Roma pass, тъй, като сме там през първия уикенд, когато държавните музеи са безплатни. Също така, този пас не важи за Ватикана, освен това сме за 5 дни ( паса важи за 3). Тръгваме пеша, и първото нещо, което виждаме е базиликата " Santa Maria Maggiore". Това е най- голямата църква в Рим посветена на Дева Мария, съответно носи и нейното име. Според легендата е построена, по поръчка на самата Богородица, която се явила в съня на тогавашния папа и му казала, че където има сняг на следващия ден, там трябва да бъде построена и базиликата. Това се случва по време на едно от най- горещите лета в Рим.
Не влизаме вътре, а продължаваме разходката.
Пригответе се на доста места да видите Капитолийската вълчица, която кърми Ромул и Рем ( основателите на Рим).
Както и този. Който е гледал "Гладиатор" знае за какво говоря. А и да не сте, това е мотото на града. Поставя се на всякакви документи и много сгради и фонтани. Също и на шахти.
Първа спирка.
Каквото и да ви кажа за фонтана ще е малко. Емблематично място. Толкова красиво и величествено. Имаше разбира се, страшно много хора. Което между другото е и типично за почти всички забележителности. Пригответе се с търпение. Не може да се сяда, има едни много симпатични полицаи със свирки, които ви надуват ушите постоянно, ако някои реши да се подпре. Във водата се виждат и монетките, които и ние пуснахме, за да се върнем.
И мама.
Постояхме още малко. Поснимахме се. И решихме, че е време да пийнем традиционно капучино и да хапнем сладолед. Която и от пресечките да изберете, няма да сбъркате, тъй като навсякъде е пълно с кафенета и gellateria ( не върви да кажа сладоледаджийница, но ме разбирате).
Още малко снимки от фонтана.
Монетите се събират всяка вечер. Спокооойно, не са толкова малко :)
Много ми се пие кафе.
И пия.
Не ви препоръчвам, от сладоледа по кафенетата, т. нар "индустриален сладолед". Той не е "Джелато" и по нищо не се различава от сладолед в кутия, който можете да си закупите и от България и се различава много от другия. Пием и тръгваме към площад "Испания".
Тук е едно от емблематичните места за снимки. Самите стълби пред площада са били място за търсене на модели от художниците в миналото. По пътя натам минахме през улица "Кондоти", която е търговката улица на Рим. Там може да видите всички известни марки, както и модни къщи , които изнасят част от моделите си и можете да се насладите на малко италианска мода.
След Испанските стълби, се насочих към близката "Сефора". Тук беше мястото и времето мама да ме изчака и да изпуши една цигара , докато аз се наслаждавам на обслужване, което го няма в България и на нови неща. Накрая мама ми прави подарък, и решаваме, че сме вече много гладни и изморени и сядаме в близък ресторант.
Тук интересното е, че дори да си поръчате само коктейли, от заведението ви носят винаги нещо малко на хапване, за да не е на гладен стомах <3.
СС това завърши и ден едно. Безкрайно изморени, но и заредени за слеващите дни.
Ден 2 беше плануван за друго, но поради прогнозата, решихме да го отделим за Ватикана. Още при избирането за място за спане, ви препоръчвам да сте или близо до Ватикана или близо до останалите забележителности( от другата страна на реката). Рим се опознава най- добре при ходене пеша. Всяко нещо там е забележителност. И за да усетите напълно духа, не използвайте градски транспорт. При нас за Ватикана се налагаше. Стига се по една линия и е максимално улеснено. Само да вметна, че метрото в Рим, както и в повечето европейски гладове е старо, т.е. не очаквайте много светло и уютно място, както например е Софийското, но то се води сравнително ново.
Ватиканът е мястото, което мен ме впечатли най- много. Може би, защото нямах очаквания за него, но просто знаех, че трябва да отида и да го видя. Наистина трябва. Атмосферата е малко по- различна въпреки, че отново е препълнено с туристи. Ние отидохме в събота, така че, ако сте избрали неделя, се пригответе за още по- големи тълпи. Тук, както и за всички музеи се въоръжете с търпение . Има опашки, има чакане. Аз за нито един музей не бях взела билети предварително и изкарахме късмет. Ние решихме първо да видим базиликата "Свети Петър" и така известната скулптура "Пиета" , от която останах толкова впечатлена, че си взех мини фигурка.
Базиликата е внушителна, както отвън така и отвътре. Докато се редите на опашка, за да влезете, имате възможност да разгледате всеки детайл, всяка склулптура и камък. Ще приложа няколко снимки, разсъжденията ще оставя на вас.
Балконът , на който излиза папата, когато чете поздравителни адреси, като например за Великден.
Пиета, която се намира вдясно на входа и е защитена зад брониран панел, след като душевноболен мъж удря скулптурата с чук. Пиета е единствената творба, подписана от Микеланджело.
Ако случите на хубаво време, препоръчвам горещо да се качите горе на купола и да се насладите на гледката. Качването на купола се заплаща, но ако не ви се дават пари за гледки, може да използвате някои места в Рим, за които ще си правите снимки наволя и ще си гледате безплатно : площад Гарибалди, над Траставере; терасата пред паметника на кап. Петко Войвода; портокаловата градина.
Забравих за отбележа, че посещението на самата базилика е безплатно. Едиствено ще ви посъветвам, ако посещавате лятото да имате предвид, че може да не ви пуснат, ако сте с пола над коляното и голи рамене. Имайте по един тънък шал под ръка, ако се наложи да се покривате:).
След разглеждането на базиликата и километричната опашка преди това, имахме нужда да хапнем. Тук, както в Рим, навсякъде има места за хапване, хора, които ви привикват от улицата и се грижат за фигурата ви. Съвет: колкото повече се отдалечите от централната улица, толкова по- евтини заведения ще намерите. А качеството на храната е същото. В Рим, както и в цяла Италия, имате такса "сервиз", която означава нещо като официален бакшиш, който се плаща на клиент. Да не се учудите, ако сметката ви бъде малко по- висока от очакваното. Това е и сумата, която сервитьорите очакват. Не се чувствайте длъжни да оставяте още.
Връщаме се във Ватикана и продължаваме към музеите. Няма никакви опашки и влизаме бързо и очакваме с най- голямо нетърпение обиколката. Тук може да останете леко разочаровани, тъй като тълпите от хора са големи. Образува се една пътека и няма как да спрете и да разглеждате. Това е поне, докато се стигне до Сикстинската капела .
Лично аз, отново останах без думи тук. Ако ви е интересно, мога да разкажа и отделно за самата поръчка към Микеланджело, символиката, Страшния съд и сцените от Стария завет. Тук ще ви накарат да пазите абсолютна тишина, влиза се под някакъв ред и отново трябва да сте с покрити рамене. Шепнех, докато разказвах всяка сцена на мама, за която бях чела.
Градините на Ватикана и в далечината, куполът на "Свети Петър".
Прочутото стълбище, конструирано от Джузепе Момо
Целувки,
Зарра
Абонамент за:
Публикации (Atom)