За лудостта колко е важно посланието към себе си

Напоследък разсъждавам : новата година започна, всички отново си дават обещания, кой ги изпълнява, кой тайно работи за тях. Аз съм от тези, които не си пожелават само на 31 декември. Пожелавам си всеки ден и възприемам всеки ден като нови 24 часа възможности. Както бях прочела веднъж " Имаш същите часове в денонощието като Бийонсе." 

Разбира се, не си представяйте , че всеки ден ми е по мед и масло; винаги получавам това, което искам или пожелая. Напротив. През миналата година изчетох доста книги и изгледах видеа по темата за Self- love. Това е нещо, което ако можех, щях да направя така, че да се преподава в училище. Всъщност през тези толкова важни 12 години никой не ти казва какво е това любов към себе си и защо не толкова важна. И ето, че през изминалата година събирах мнения, примери, четох, пробвах, но изпусках нещо много важно. А именно, че любовта към себе си и положителната нагласа за живота не означава постоянно да си мислим как всичко е наред, а да извлечем най- доброто от ситуацията и да знаем, че идват по- добри дни. Не е възможно да съм тъжна , да съм плакала докато заспя и да продължавам да си повтарям, че обичам себе си. 

От обич към себе си решавам, че днес ще медитирам поне един час. От обич към себе си прекарвам един час в магазина и още толкова в готвене, защото не искам да ям полуфабрикати. От обич към себе си си пускам подкастове на хора, които ме вдъхновяват и си записвам. От обич към себе си спирам да плача докато заспя, защото не заслужавам на сутринта да съм с тъмни кръгове. От обич към себе си пускам неща, които вече не са за мен, защото знам, че идва по- хубаво. 

Както ми каза наскоро един човек " Има някой в този момент, който те търси във всяка , която среща. И мислите ти за грешния човек, отлагат срещата ви във времето." 


Целувки, 
Зарра