(не)Класически

Време беше да разчупя тематиката и да понапиша няколко реда за нещо , което много обичам- а именно музиката. И по- точно музиката като култура и възпитание и какъв по- добър пример за това от самата основа, там от където започва всичко- класическата музика.

С наближаващия концерт на Васко Василев, който чакам с нетърпение и тоталната липса на „слухова“ култура при повечето деца, си позволих да дам своето мнение по темата или просто да си почеша езика.

Сега да не си помислите, че слушам само Моцарт и Вивалди или пък майка ми ме е закърмила с Бетовен. Напротив. В момента умея да слушам всичко, и да „разбирам“ повечето стилове, поради факта, че съм се занимавала почти 10 години с пиано. Пак заради майка ми разбира се, и баща ми. И под пиано разбирайте не само безкрайните уроци, ами и часове по Солфеж и Музикална литература, които така да се каже те изграждат като музикант. С течение на времето, разбрах че музиката няма да е нещото, с което си вадя хляба. Вместо това се зарових в далеч, по- скучния и необятен свят на науката. Но пак да се върнем на музиката. Светът се модернизира с всяка секунда, надгражда и подобрява, че имам чувството, че забравихме от къде тръгна всичко. Не само с музиката, но тук се чувствам по- компетентна, за да изразя позиция. Не казвам, че цигулката или пианото са задължителни, а че нещата биха били малко по- добри с тях. Също като със спорта и тук се възпитава дисциплина и отговорност, любов към инструмента. Ако успеете да накарате детето си да се влюби в музиката и да я развие в нов стил и измерение – браво ! Ако пък след всичките ви усилия е решило да стане скучен фармацевт – още по- браво !

И накрая, ако не съм ви прозвучала като стара лелка искам да ви запозная с мои любимци : The Piano Guys ( които случайно открих в аптеката, just sayin’) , един дует, който успява да съчетае модерното и класическото и го прави достъпно, разбираемо и още по- красиво :) .

Чувствайте се свободни да коментирате ! 

Както винаги- целувки,

Зарра