Goodbye, Comfort zone ! I am out !

Това беше и заглавието на една от най- харесваните ми снимки в Инстаграм. 

Получих въпроси защо и как съм се решила на нещо подобно, а отговорът ми беше много прост - защо не. 

Започвам и самата история. През зимата @xmillita си качва стори , в което пита, дали има някой заинтересован за подобен тип снимки. Аз сигурно счупвам рекорда за отговор след видяна снимка и й казвам, че с удоволствие ще се включа. Уговаряме се и аз започвам да мисля каква ще е идеята на тези снимки и какво по- точно искам да покажа с тях. 

В интерес на истината съм си мислила за подобен тип снимки много пъти, но или не съм била достатъчно смела или...еми да, това е било. 
Искам да бъде нещо семпло, но все пак не и обикновено. Вадя от шкафа едно черно боди, което много си обичам, черен сутиен, взимам назаем мъжка риза и съм готова. Сами се сещате, че косата и грима също са мое дело(разбира се, то си и личи).

Самите снимки минават повече от добре. Чувствам се супер комфортно, въпреки че не ми се вярваше. Мили успява да ме разсмее, да ме вкара във филм и да си се представя някак по- секси и въобще, много бързо се получиха кадрите, които исках, а и тя хареса. 

Та, и идеята на снимките. Или по- скоро моята идея. Винаги в живота, ще се намери някой, който да ви каже какви можете или не можете да бъдете. В повечето случаи , ние се вслушваме, възприемаме, и бам - това се превръща в бариера, която е трудно да се преодолее. Има ли лек за това- хм, ами може би да спре да ти пука. Лесно е да се каже отстрани, знам. На мен ми отне години , а не бих казала, че понякога не се и подхлъзвам. 

Идеята е, че ако някое момиче иска да се види в някаква светлина, трябва. Дори да не излезе това, което иска. Дори да са снимки, клип, грим или каквото и да било. Един ден ще остарееш - да, неизбежно е, и ще се върнеш към този спомен с усмивка. Със сигурност. 

За мен едно от препятствията( ето, ще го кажа на глас, ще остане написано и всички ще го видят) бяха глезените ми. Да, от доста години не съм виждала здравия им вид и бях сигурна, че не искам снимка в цял ръст, а особено и когато те ще се виждат. От кръста нагоре - прекрасно. Да, ама така се получи, че може би най- хубавата ми снимка е точно тази. Където се виждат и където съм права, и където едва ли на някого му пука как изглеждат. На мен- най- малко. 

Радвам се, че съществуват блоговете и подобни проекти. Радвам се, че всеки ден намирам някоя инспирираща дама( да, момичетата са ми най- големите вдъхновителки) . Искам да те вдъхновя да прекрачиш онзи праг, да заглушиш мненията на хората в главата си. Да си поставиш цел и до края на лятото да си я изпълнила. Несигурността няма общо с възпитанието. Аз идвам от семейство, където съм обичана, и адски много подкрепяна във всичко, и това не ми пречи да съм несигурна. Не казвам , че е редно. Но понякога се случва. Все повече намалявам силата на тази несигурност и  се получават прекрасни неща. 

Предизвиквам те ! 

Целувки, 
Зарра

П.П: Е, все пак ето и някои от снимките