Денят е 14.12. , годината 1991, часът 6:59 - ражда се бебе Зорница.
И оттук се започва всичко .
Последната година започна ударно - много емоции, супер големи промени в начина ми на живот.
Приключи работата ми като стажант и вече бях с истинска работа: там трудова книжка, плащане на данъци и въобще целия пакет за живот на възрастен.
Обичам работата си. За съжаление няма много хора около мен, които могат да го кажат. Избрах Фармацията да е моето нещо преди повече от 7 години и ако можех пак бих го избрала.
Та, започваш работа, 9 до 5, имаш ангажименти, някакви хора изискват някакви неща от теб, хвалят те, дават ти насоки и всичко, за да може ти да се развиваш и да покажеш най- доброто .
Реших да започна кардинална промяна и в начина си на живот. След като спрях всякакви видове хормонална терапия, беше време да се захвана с изчистването на всички токсини. И взе да се получава. Освен всичко останало успях да отслабна и проходих на фитнес - моля, аплодисменти.
Пролетта идва, ходя на работа, но с малко повече настроение, защото си нося пастеленото сако от ZARA, а и защото си купувам ново - по- малък размер - не чух дали пляскахте на предното изречение ?
Идва лятото - и бам ! Падам, такси, Пирогов, шина и ->2 месеца болничен. Понеже сменям философията през 2017, реших да гледам през цялото това време от хубавата страна на нещата, и за миг да не си помисля, колко съм зле или пък как няма да се оправя. Благодарение на хората около мен, не се почувствах и за миг сама и безпомощна, а повярвайте ми, когато ви е обездвижен целия крак сте безпомощни. Философията, която следвам е да изпълня сърцето си с благодарност - и именно сега благодаря - че не изгубих себе си, че останах вярна на положителното мислене, че не се предадох, че събрах сили и продължих напред. Това е към себе си, а на вас, че не ме оставихте за миг ! Вашата доброта и любов е видяна и хиляди пъти оценена !
Идва есента, връщам се на работа, отскачам до Рим с мама, понеже е най- добрата и й подарявам тази почивка, отивам на сватбата на Мишето и Петър и ми се танцува много , ама ме боли. Ходя на физиотерапия ежедневно и вече не ме е страх да скоча или да карам колело, или пък да седна в метрото, където разбираш ли си свиваш крака- няма как.
И ето годината се завърта и аз пак имам рожден ден - на работа съм, с онези колеги, с които празнувах преди година, които ми се радват и ми показват уважение всеки ден, особено на днешния. Звънят ми най- близките и нямам търпение да се прибера и с бебе Явор да ядем торта.
26>25 . И в размер. И в емоции. И в благодарности. И във всичко.
Целувки,
Зарра
0 коментара:
Публикуване на коментар